Анализаторът Пламен Димитров: Крушката си има опашка - САЩ не за ...
Два от тези острови – Сейнт Джон и Сейнт Томас са заселени и колонизирани от датчаните през последната третина на 17 век, а през 1733 година Дания купува от Франция и остров Санта Крус. През 1754 година всички тези острови публично са оповестени за датски колонии. През 18 и 19 век основният бизнес на островите е развъждането на захарна тръстика благодарение на многочислени плебеи, докарани от Африка. Те обаче подвигат кървави протести и след средата на 19-и век на островите настава стопански крах. Към началото на 20-и век те към този момент получават солидна дотация от бюджета на Дания, по този начин както през днешния ден това се случва с Гренландия.
Съединени американски щати демонстрират интерес към датските острови в Карибско море през 60-те години на 19 век и през 1867 година е подписан първият контракт за продажбата им. Датският парламент ратифицира договорката, само че не и Сенатът на Съединени американски щати, на сенаторите във Вашингтон тя им се видяла неизгодна и по този начин островите си остават датски. Преговорите сред Съединени американски щати и Дания са обновени през 1899 година и през януари 1902 година има нова договорка за продажба на островите за 3,5 млн. $, които трябвало да се изплатят в злато. Този път е ред на датския парламент да я блокира. Продажбата е утвърдена от долната камара на Народното събрание в Копенхаген, само че в горната камара един глас не доближава за утвърждението й – 32 депутати са „ за “, 32 – „ срещу “ и един се въздържа. Драмата е цялостна - с цел да провалят договорката, опозиционерите в Народното събрание безусловно донасят на ръце един 97-годишен народен представител, който също гласоподава.
Следващият рунд от договаряния сред Съединени американски щати и Дания за продажбата на Датските Западни Индии стартира по време на Първата международна война. Американците се притесняват, че островите може да бъдат завладени от Германия и по този начин тя да заплаши и Панамския канал. Този път всичко върви безпрепятствено – контрактувана е цена от 25 млн. $, които са равни на днешни $700 млн. Договорът за продажбата е подписан през август 1916 година, като през декември с.г. той е утвърден на референдум в Дания, 64% от гласувалите поддържат договорката. Интересно е, че всекидневен референдум се организира и измежду жителите на самите Датски Западни Индии, като 99 % от тях гласоподават да станат част от Съединени американски щати. На 31 март 1917 година, единствено няколко дни преди Съединени американски щати да влязат в Първата международна война, цената е платена и Вашингтон поемат владението на островите, преименувайки ги на Вирджински острови на Съединени американски щати.
Нещо доста значимо – в контракта, с който Съединени американски щати купуват островите от Дания през 1917 година, е записано, че Вашингтон не възразява против това датското държавно управление да разшири своите политически и стопански ползи върху целия остров Гренландия.
Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение
Съединени американски щати демонстрират интерес към датските острови в Карибско море през 60-те години на 19 век и през 1867 година е подписан първият контракт за продажбата им. Датският парламент ратифицира договорката, само че не и Сенатът на Съединени американски щати, на сенаторите във Вашингтон тя им се видяла неизгодна и по този начин островите си остават датски. Преговорите сред Съединени американски щати и Дания са обновени през 1899 година и през януари 1902 година има нова договорка за продажба на островите за 3,5 млн. $, които трябвало да се изплатят в злато. Този път е ред на датския парламент да я блокира. Продажбата е утвърдена от долната камара на Народното събрание в Копенхаген, само че в горната камара един глас не доближава за утвърждението й – 32 депутати са „ за “, 32 – „ срещу “ и един се въздържа. Драмата е цялостна - с цел да провалят договорката, опозиционерите в Народното събрание безусловно донасят на ръце един 97-годишен народен представител, който също гласоподава.
Следващият рунд от договаряния сред Съединени американски щати и Дания за продажбата на Датските Западни Индии стартира по време на Първата международна война. Американците се притесняват, че островите може да бъдат завладени от Германия и по този начин тя да заплаши и Панамския канал. Този път всичко върви безпрепятствено – контрактувана е цена от 25 млн. $, които са равни на днешни $700 млн. Договорът за продажбата е подписан през август 1916 година, като през декември с.г. той е утвърден на референдум в Дания, 64% от гласувалите поддържат договорката. Интересно е, че всекидневен референдум се организира и измежду жителите на самите Датски Западни Индии, като 99 % от тях гласоподават да станат част от Съединени американски щати. На 31 март 1917 година, единствено няколко дни преди Съединени американски щати да влязат в Първата международна война, цената е платена и Вашингтон поемат владението на островите, преименувайки ги на Вирджински острови на Съединени американски щати.
Нещо доста значимо – в контракта, с който Съединени американски щати купуват островите от Дания през 1917 година, е записано, че Вашингтон не възразява против това датското държавно управление да разшири своите политически и стопански ползи върху целия остров Гренландия.
Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ